Отпразнуване на езиковото разнообразие
Човешкият фактор
На нашата планета живеят над 7 млрд. души, които говорят между 6000 и 7000 различни езици. Някои езици се говорят от стотици милиони души, като английски или китайски, но повечето се използват само от няколко хиляди, или даже от шепа хора. Всъщност, 96% от езиците в света се говорят само от 4% от населението. Европейците знаят, че на континента им има изключително разнообразие от езици, особено в сравнение със Северна Америка или Австралия. И все пак само 3% от всички езици в света, по-точно 225, са местни за Европа. Повечето езици са разпространени и от двете страни на Екватора – в югоизточна Азия, Индия, Африка и Южна Америка. Много Европейци може би считат, че едноезичието е норма, но между половината и две-трети от населението на света е двуезично до определена степен, а значителна част е многоезично. Многоезичието е много по-естествено човешко състояние отколкото едноезичието. Разнообразието на езици и култури, подобно на биоразнообразието, все повече и повече се разглежда като добро и красиво. Всеки език има свой собствен поглед към света и е продукт на собствена история. Всички езици имат своя идентичност и стойност и са еднакво адекватни като средство за изразяване за хората, които боравят с тях. Като сравним степента, до която децата ги усвояват, разбираме, че никой език не е в същината си по-труден от друг.
Структура на езика
Езикът е произволна система от звуци и символи, които се използват от група хора с различни цели, главно да общуват помежду си, да изразят културната си принадлежност, да представят социална си обвързаност и да си осигурят източник на наслада, например в литературата. Езиците се различават един от друг по звучене, граматика, речников състав и по начините за водене на разговор. Всички езици са сложни единици. Езиците се различават по броя на гласните и съгласните си звукове, от по-малко от 12 до над хиляда. Европейските езици имат запас по средата – от около 25 звука, например в испански, до над 60 - в ирландски. Писмени системи отразяват тези звукове с различна степен на точност; някои азбуки са много точни по отношение на изразяване на звук като при уелски, а други са много неточни като при английски. Що се отнася до граматиката, всеки език обхваща няколко хиляди варианта на оформяне на думи и на изреченски конструкции. Всеки език разполага с богат речник, който да отговори на нуждите на носителите на езика – в случая на европейските езици, където научният и техническият речников състав е много богат, речниковият запас достига до няколко стотици хиляди думи и фрази. Думите, които образован човек използва активно могат да стигнат до 50 000; думите, които човек знае, но не използва, т.е. неговият пасивен речник е значително по-голям. В ежедневен разговор хората често боравят с малко количество думи, но пък с голяма честотност. Пресметнато е, че човек на 21 години вече е употребил 50 милиона думи. Живите езици и култури непрекъснато се променят. Хората си влияят един на друг по отношение на говорене и писане. Езиците винаги са във връзка помежду си, влияят си по различни начини, особено чрез обмен на думи. Английският език например през годините е взаимствал думи от над 350 езика, а европейските езици в момента заемат много думи от английски.
Придобиване на езикови умения
Задачата да научим родния си език успяваме да изпълним в първите 5 години от живота си, въпреки че натрупването на речник продължава непрекъснато. Езикът се развива на няколко нива. През първата година бебето издава много различни звуци, от които се произвежда ритъмът и интонационните модели, а след това гласните и съгласните. През първата година се произнасят и първите разбираеми думи. През втората година следват комбинации от по две думи, като постепенно прирастват в комбинации от три или четири думи. Три и четири годишни деца използват все повече и повече по-дълги и сложни изречения. Речниковият запас нараства от 50 думи активен речник през първите 18 месеца до няколко хиляди думи до навършването на 5 годишна възраст. Майчиният език обикновено се описва като първи език, научен от индивида, или като първичен език. Това е езикът, който човек усвоява най-добре, който използва най-много и езикът, с който до най-голяма степен се идентифицира. За някои двуезични хора двата езика са научени толкова близко един до друг, че е невъзможно да се определи кой е първи и кой втори. За повечето от тях обаче разликата е по-ясна, тъй като научаването на втори или трети език е или в училище, или на по-късна детска възраст. Няма възрастова граница, след която да не е възможно да се научи език. Двуезичието е сложно явление. Честа заблуда е, че двуезичен човек борави с двата езика по еднакъв начин, всъщност двуезичните хора рядко демонстрират баланс между двата езика. Друга заблуда е, че всички двуезични хора имат еднакви възможности, те демонстрират различни видове двуезичие. Някои звучат сякаш и двата езика са им родни, други имат силен чуждестранен акцент на един от езиците. Някои четат добре и на двата езика, други само на единия. Някои предпочитат да пишат на един от езиците и могат само да говорят на другия. Двуезичността носи всякакъв вид ползи. Ако сте двуезични, имате по-големи шансове да научите друг чужд език успешно. Поради някаква причина научаването на трети език е подпомогнато от знанието на втори. Двуезичните хора имат и някои предимства в мисленето – има доказателства, че те напредват по-бързо в някои сфери на ранното когнитивно развитие и са в различни степени по-креативни в езиковите си познания от едноезичните хора. Двуезичните имат невероятната възможност да общуват с повече хора. Те имат възможността да са част от две или повече култури и поради това уменията им могат да доведат до по-голяма чувствителност при общуването и готовност за преодоляване на културни бариери и построяване на културни мостове. От практическа гледна точка, двуезичните хора имат потенциални икономически предимства, защото за тях са на лице по-голям брой работни предложения. Все повече и повече се приема идеята, че многоезичните компании са по-конкурентно способни в сравнение с едноезичните.
Езикови семейства
Езиците са свързани един с друг, както членовете на семейство. Повечето езици в Европа се групират заедно, защото има общ произход като единното голямо Индоевропейско езиково семейство. Семействата в Европа с най-много езици и най-много носители са германското, романското и славянското езиково семейство. Германанското езиково семейство има северно разклонение, което включва датски, норвежки, шведски, исландски и фарьорски и западно разклонение, което включва немски, холандски, фризийски, английски и идиш. Членове на Романското езиково семейство са румънски, италиански, корсикан, испански, португалски, каталански, окситански, френски, романшки, ладински и сардински. Към Славянското езиково семейство принадлежат езици като руски, украйнски, беларуски, полски, лужишки, чешки, словашки, словенски, сръбски, хърватски, македонски и български. Към Келтското езиково семейство спадат ирландски, шотландски келтски, уелски и бретонски, както и корнуолски и манкски, което все още се дискутира. Към Балтийските езици принадлежат латвийски и литовски. Отделни езикови семейства само с по един член са гръцки, албански и арменски. Баски е отделен случай, защото този език не принадлежи към Индоевропейското езиково семейство и произходът му е неизвестен. Други езикови семейства също имат представители в Европа. На север откриваме уралски езици като фински, естонски, унгарски и някои саамски езици, както и други малки езикови групи в северните части на Федерална Русия като ижорски и карелски. На югоизток откриваме представители на Алтайското езиково семейство, най-вече турски и азербайджански. Кавказкото езиково семейство е относително тясно представено в района мажду Черно море и Каспийско море, като включва 40 езика, между които грузински и абхазки. Афро-азиатското езиково семейство включва малтийски, иврит и берберски. Всички тези езици използват малка разновидност на писмени системи. Повечето използват латинската азбука. Руски и някои други славянски езици използват кирилицата. Гръцки, идиш, арменски и грузинкси имат собствени писмености. Неевропейски езици, които са широко разпространени в Европа са арабски, китайски и хинди, всеки от които е със собствена писмена система.
Езиците в Европа
Според данните от проучаванията в Европа има около 225 местни езика. Петте езика, които са най-разпространени според броя на хората, за които те се явяват майчини, са руски, немски, английски, френски и италиански. В повечето европейски държави обаче се използват ежедневно повече от един език. Изключения са малки държави като Лихтенщайн и Ватикана, но дори и на тези места е налице висока употреба на втори език. Държавите членки на Европейската културна конвенция, които са 49 на брой, имат 41 официални или национални езика и много други със специален статут. Федерална Русия има най-много езици на територията си, като броят варира от 130 до 200, в зависимост от критерия. Някои регионални езици и езици на малцинствата имат статут на официални като например баски, каталански и галисийски в районите на Испания, където те се говорят. Уелският език е със специален статут в Обединеното кралство, както е и фризиански в Холандия и саамските езици в Норвегия, Швеция и Финландия. Поради притока на имигранти и бежанци от целия свят Европа е станала изключително многоезична. В Лондон например се говорят над 300 езика в домашни условия. В повечето други големи европейски градове, най-вече в Западна Европа, броят на родните езици на учениците там лесно достига до 100-200. Най-популярни са арабски, берберски, кюрдски, хинди, панджаби и китайски. Много от тези езици обаче се говорят от малък брой хора и тяхното бъдеще е застрашено. Ежедневната, неформална, устна комуникация между родители и деца е важна за запазването на всеки език. Учените са установили, че поне половината, ако не и повече от световните езици ще изчезнат през този век. Даден език може да бъде изгубен между две поколения, ако децата не се отглеждат, говорейки на него. Много са причините за отказване от език, сред тях са физическото унищожение на общност или естествена среда от природна криза и болест, активен антагонизъм от политически групи или най-популярната причина – икономическо и културно надмощие на по-влиятелен и по-престижен език. Каквато и да е причината, резултатът е един и същ – загубата на уникален ресурс. По идея на Съвета на Европа два важни интернационални инструмента влязоха в сила през 1998. Европейската харта за регионални и малцинствени езици е в сила в 22* държави членки, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която включва някои провизии за малцинствени езици, е в сила в 39* държави членки. Тези договори са важни за защитата и разпространението на езиковото богатство в Европа. В началото на 21-ви век всички европейски граждани живеят в многоезична среда. В ежедневния си живот гражданите са в досег с много езици, например в автобуса или влака, чрез телевизията, радиото и вестниците, или дори чрез съставките на продукт в магазина. Има нужда от повишаване на знанията и разбирането на разнообразието от езици в Европа и на факторите за тяхното запазване и разпространение. Има нужда от пораждането на по-голям интерес и любопитство към езиците. Има нужда от увеличаване на езиковата толерантност в и между нациите. Това са само някои от целите на Европейската година на езиците през 2001 г., която бе организирана от Съвета на Европа и Европейския съвет. В навечерието на закриващото събитие Комитетът на министрите към Съвета на Европа реши да обяви Европейски ден на езиците, който да се чества на 26 септември всяка година и да има подобни цели.
*ратифицирани през 2007